Част от някого

Oтказах се
да бъда достатъчна.

Непосилно е,
дори невъзможно.

Искам просто
да съм част от някого.

В мен да го има.

И без тази част
да не можем.

Навътре

Всяка една вълна 
разстила върху мекия пясъчен бряг
дантелите на онези сватбени рокли,
никога облечени,
но обричащи
на вечност.

Всяка една морска капка
деликатно зашива между гънките им
блясъка на онези диамантени обещания,
никога получени,
но обричащи
на вярност.

Всяка една буря
дълбае яростно по дъното на спомените
в опит да изтръгне онези присъствия,
никога усетени,
но обричащи
на незабрава.

Всички стъпки по брега
водят само навътре.

Прости ми

 

Прости ми, че не те целунах.
Тогава - някога, когато...
Смелостта достигна само твоята буза
и устните ми отлетяха.
Надеждата ми скри се сред звездите
прокрадна се несигурност наоколо.
А ти... Остана нецелунат.
Прости ми!
Аз на себе си не мога.

Везни

art: Martin Valentin Fuchs

Колебанието те изоставя,

когато съдбовния избор
се прехвърли в чужди ръце.

Тогава се молиш
само за едно решение.

Това,
което наистина искаш.

Прегърни историята в себе си

Затвори тази книга.
Нека историята в нея заспи,
а фразите ѝ се прегърнат
в тясното пространство на сключени страници
с въздишка на облекчение.
Остави буквите да се смесят по между си
и намерят най-близката си по трептене,
докато не образуват нови,
чисти думи,
сред които точки и запетайки
да бъдат естественото спокойствие
на идеята
за едно ново начало.
Нека се случи.
Запази удивителната на възторга
за онзи момент, в който
дори многоточието ще ти бъде недостатъчно,
но усещанията ще бъдат достатъчни.
И
прегърни историята в себе си.

Животът е търговия

 

Щастието е контрабанда.
Болката е легална.

Животът е търговия
с илюзия за печалба.

Смъртта е кръчмарят,
разписващ сметки и такси.

Укриваме данъците
в Любовта.
И в децата си.

Привилегия

Само онзи,

когото обичаш,

може да ти подари

самота.

Житейско

 

Тя
беше морето
в живота му.

Той
не събра смелост
да я преплува.

И се удави.
В бутилка.

Поиска да съм ти огледало

 

Предусети идването ми.
Забеляза ме,
когато се появих.

Хоризонтът на очакванията ти
ме позна.

Разтвори се с готовност
и навлязох в теб.

Видя ме отвътре.
Но...

Поиска да съм ти огледало.

А зад огледалата
няма нищо.

Тиха стена

Донесе ми мълчание.
Постави го между нас.
Като камък е.
Тежи.
И мъкне след себе си
други.
Неми лъжи.
Въпросите ми
остават затрупани
в тиха стена.

За раздяла и дума стига.
Само една.

Раздялата...

раздялата
между двама
е среща
със себе си

Отпечатък

Думите му
се отпечатват на бузата ѝ.
Ръката му
ги следва понякога,
но не за да погали.
Просто да затвърди
любовта му
към нея.
Тя
отдавна не му вярва.
Но не ѝ е останала
дори нейната любов,
за да повярва
в себе си.
И обръща другата буза.

Усмихната тъга

 

Тъгата ми,
щом те срещне
в меандрите на сърцето ми,
се усмихва.
След всичките ѝ
опити да те унищожи,
най-после разбра,
че самоубийството не е решение.
Трябва да обичаш себе си.