Оставих ти целувки. На онова наше място за среща. Без етикет, но жарещи. За да ме намериш по топлината.
Оставих ти някои мисли, прекосяващи ме открай докрай, търсейки огледалното ти ехо. За да се откриеш сам в тях.
Оставих ти пламъчета в тъмното. За да ги събереш и получиш огнище. И да забравиш за пожарите в теб.
Оставих ти свободно място. До мен. И време за избиране. Твои са.
Оставих ти следа. А в нея - надеждата ми.
Знам, че я носиш в себе си.
Защото виждам, че ми се усмихваш.
Добре дошъл в сърцето ми.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
петък, 15 декември 2017 г.
Наричане
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар