Песента
на самотата
няма ноти.
Но всяко сърце
я разпознава.
Срещу Луната
толкова
въпроси...
На нечий
отговор сърдечен
се надява.
петък, 1 декември 2017 г.
Песента на самотата
Песента
на самотата
няма ноти.
Но всяко сърце
я разпознава.
Срещу Луната
толкова
въпроси...
На нечий
отговор сърдечен
се надява.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар