Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си
на безсмъртие.
Дори
и двамата
да сме вече отвъд,
в нечий дъх
ще живееш
винаги,
щом думите ми четат.
20.06.2017
понеделник, 26 юни 2017 г.
Аз те живея
Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си
на безсмъртие.
Дори
и двамата
да сме вече отвъд,
в нечий дъх
ще живееш
винаги,
щом думите ми четат.
20.06.2017
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар