Гладна за още

Първо
показваме наточени зъби,
след това
оголваме гърло
за целувка.
Доверието -
изгризано е до кости,
но любовта е отвъд него.
Гладна за още.

Всяко докосване има памет

 

"Всяко докосване има памет"

...
Паметта на кожата ми,
на пръстите ми,
на устните ми,
на очите ми,
на сърцето ми,
на душата ми...
Жива е.
Жив си!
Не е само памет. Реалност е.
С благодарност, че я има.
И още повече, че Те има.

Фрагменти 3

ВЕЧНОСТ

адът
е да имаш
само миг
рай

***
Някои мъже
са по-нетрайни
и от червилото
по устните ми.
Езикът им
е горчив
от лъжи.
Предпочитам
да се облизвам сама.

***
Чупим чинии,
за да не чупим
отношения.

А може би трябва.

С любов на парчета
няма смисъл
от тази прелюдия
на секса.

***
ПАРФЮМ

бутилирана любов
а ухае
на секс

***
Момичето от сънищата ти
не поиска
да стане жена на друг.
Сега е стара мома,
но вече не търси
онази игла в купата сено,
която си ти.

Остана забит в съня ѝ.

***
Мечтите
се хранят
с надежда,
надеждата
се храни
с мечти.
Самоизяждаме се.

***
ВИДОВДЕН

отмъстете си
забравяйки

***
любовта
е активен въглен
който ни прочиства
от слабостите
в очите на другия

***
любовта
е с крила
често
засяда между облаците
за да я достигнат
само онези
които са на висота

***
всяко завръщане при мен
е съшито с бели конци
доверие
с иглата на съжалението

***
всички могат без теб
дори децата ти
това
че си нужен
някъде някому
е морфина
с който животът
ти облекчава болката
преди мястото му
да бъде заето
от Онази с косата.

Вече си в празното.

***
Миналото
е крадец
на свобода.
Спомените
са оковите му,
с които сами
си надяваме
вчера
във всяко днес.
Утре
също е там,
под робство.
Единствено
помирението
носи
освобождение.

***
Не слушай мълчанието.
Огледало е само на твоите мисли.
Защо е потрябвало -
съдържа в себе си истината.

***
ОБИЧАМ

е трамплин
с който
надскачаш
себе си

***
ЛЮБОВНА ТЕРАПИЯ

как
пърхащите пеперуди
се превръщат в
кръжащи мухи
над една празна
човешка черупка

Срещна ли го?

Срещна ли го?
Онзи човек, който винаги иска да бъдеш себе си.
Който те приема напълно и е до теб без уговорки.
Онзи, който те подкрепя и помага да запазиш всяка частица от собствената ти същност в оригинал.
Онзи, за когото ти като човек, личност, идентичност, си неповторим и ценен точно такъв.
Онзи, който не би се примирил да изневериш на себе си.
Който не се стреми да те променя, а приема твоята вътрешна промяна като част от избрания от теб път.
Който не използва чувствата ти, за да те контролира, за да има надмощие и власт над теб.
Който може би не винаги е съгласен и намира постъпките ти за правилни, защото вероятно трудно те разбира, но заедно с теб ще ги отстоява.
Онзи, който не иска доказателства за привързаност, а остава близо просто защото си ти.
Срещна ли го?
Защото това е човекът, който независимо от обстоятелства, хора и трудности, а понякога и въпреки теб самия, ще ти е винаги редом.
Не го пропускай, пази го!

Не питай дали те обича

 

Не питай дали те обича.
Дори денят му да е бил повече от лош, мислите черни и настроението буреносно – той е там, до теб. С ласка, поглед, усмивка - макар и леко измъчена. Но присъства. Ще те попита за твоята болка, за твоя ден, за твоите мисли и настроения. И ще те стопли. По онзи любим за теб начин, който познава много добре. Защото познава теб. Познава всяка твоя прищявка само по изражението ти, всеки ъгъл от извивката на устните ти при радост или болка, всеки нюанс на ирисите при щастие или гняв. Познава онази интонация, която се появява в гласа ти, когато искаш да се скриеш от целия свят. И ти предоставя най-сигурното място за това - прегръдката си.
Когато пренебрегва всеки един друг, дори най-близките си, за да ти помогне да разрешиш някой твой проблем - от дребните неуредици до големите спънки, огромните препятствия. Няма значение начинът. Но го прави. Дори и да нямаш нужда. Знае, че можеш да се справиш. Вярва в теб и ти го показва. За да бъдеш сигурна, че можеш да разчиташ на себе си, но и на него.
Когато гневно отблъскваш всеки и нараняваш преднамерено, само и само да не се налага да показваш болката си, той не те изоставя. Дори заради това да трябва да понесе няколко удара по егото си. Достойнството му не страда от това, страда само сърцето му, съпричастно. Успява да изплаче заедно с теб онази мъка, която така дълго и дълбоко криеш. Дарява ти мир, спокойствие и сигурност. И се опитва да те разсмее, винаги.
Когато споделя себе си така, както го правиш ти - от детските страхове и мечти до реалните нужди и желания. Напълно, отдадено, доверчиво, с надежда. С лудостта, странностите и баналностите си. Приемайки те с всички твои такива без опит да те промени.
Когато нежността на ръцете му изтриват всеки един оставен белег от други ръце и спомените ти започват вече само с него.
Когато молбата в очите му е по-голяма от живота, този негов живот е твой.

Не питай дали те обича.
Виж!

24.05.2017

Аз те живея

Сбогом
си вземам
само с мъртвите.
Докато ме има,
обречен си
на безсмъртие.
Дори
и двамата
да сме вече отвъд,
в нечий дъх
ще живееш
винаги,
щом думите ми четат.


20.06.2017

Фрагменти 2

Нито дума

Тишината ражда поети.
Мълчанието ги убива.

*

Вина –
богинята
с най-много поклонници.

*

любов?
всички с теб
никой до теб

*

голямата любов
умира винаги
от малка смърт

*

Любовта
не следва
стрелките на времето,
а на посоката.
Сърцето е компас.


*

2:31 ам

Сълзи по устните
сън между пръстите
всичко изтича
и не приличам
на нечие пристанище
просто съм ничия
без край, ни заглавие...

*

Победоносец

Сърцето на всяка ламя
е обречено
на един Георги
и тайно се надява
да я целуне с копието си
в безмълвно „обичам те“.

Не трябват полуистини

 

Не трябват полуистини.

А болезнено откровение.
Да е истинско.
И да не оставя съмнения.
Че няма по-голяма обида
за любовта на жената
от лъжата.

07.05.2017

А чувствата... те са летни

Туп - туп...

Чувам те.

Тези дни не чувам друго. Нямам сила да чуя друго, нито да прочета друго, нито да напиша друго. Немощта е предателка. Приспива тялото без да даде почивка на мислите. А чувствата... Те са летни. Ефирни, топли, обгръщащи те винаги с вяра. И надежда. Че днес сме такива, каквито наистина искаме да бъдем. Пълни с човещина. И любов. Изживявайки всичко, не отлагащи нищо. Приемайки всяка част от себе си. Сега.

 

Крадец на свобода

Миналото
е крадец
на свобода.
Спомените
са оковите му,
с които сами
си надяваме
вчера
във всяко днес.
Утре
също е там,
под робство.
Единствено
помирението
носи
освобождение.

Равни

Как може да те разчетат
правилно,

когато не са се и опитали
да минат отвъд
поне малко -

отвъд очите ти,
отвъд думите ти,
отвъд дните ти.
И да навлязат в нощите.
Онези непрогледните.
Жадни за още.

Там се чезне безследно.
Да видят, че нямаш щит
нито везни,
обвързани с взетото
и не пазиш,
дори и превързано,
крехкото - силно сърцето си.
Че не чакаш любов дължима,
не искаш такава.
А ръцете ти само копнеят
да прегръщат
и дават.
Как може другите
да те разчетат правилно,
ако не отворят сами душите си,
за да сте равни?

Ти си в мастилото ми

Пиша.
Ти си в мастилото ми.
Говоря на листа -
от глад побелял е
за името ти.
Книга съм.
С единствена страница.
Засях ѝ полето
само с едно семе -
твоята сигла.
Чети ме.
Не само с очи, но и с пръсти.
Ще се познаеш -
като стигма си
на сърцето ми вътре.

Винаги има изгрев

 

Очите ти
са като слънчево затъмнение.
Заслепяват.
Светлина зад мрака.
Си!
Винаги има изгрев.

24.10.2016
Ирис светлина зад зеница мрак. В теб.

Норе

Който пръв обича,
се озовава на кръста.

За да бъда обичана,
трябва ли да съм мъртва?!

Имаш ли ваза

Имаш ли ваза?
Може и леко счупена.

За полските цветя
от полето на чувствата ми.

Отнеси си ги вкъщи.
Могат да живеят откъснати.

Живи ще са.
Ароматни.

Докогато вазата им
е душата ти.

whatever

И да замълча,

няма кой да ме чуе.

Някак си небрежно

Усмихвам се.
Това добре го мога.
Обичам да се смея по ирония.
Така ме виждаш.
В светлата ми роба
не ти прозира тъмната история,
която и не искаш да научиш.
И по-добре.
Че ще се случи
един от малкото ми страхове -
да може някой да ме разбере.
Да се опре до дъното ми,
някак си небрежно,
но непринудено и с много нежност.
И там да спре. И да изчака.
Тогава
зад усмивката, с която
така съм непринудена и грея,
да види ясно,
дето друг не смее -
една причина мъничка, но значеща.
Кое е нещото, което с липса ме владее,
но за което
не мога да заплача.

05.05. 2017