Заспивам в твоята Вселена.
Ръцете ми насън
превземат разстояния.
И си до мен.
Не се събуждай още!
Прегръдката ми
само нощем
да те пази може.
Денем
не си го позволяваш,
да сънуваш.
И съм невъзможна.
вторник, 28 март 2017 г.
Само нощем
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар