Пътят ли?... Мой си е (и някак твой). Само един спомен с мен, срещу хиляди други, които ти пълнят сърцето. Това знам. И това би трябвало да е достатъчно, за да ме спре. Разумно. Логично. Самосъхраняващо. Но няма да е пътят на сърцето ми. И да не се спирам е единственото правилно нещо, което мога да направя. Въпреки логиката и разума, и заради тях. Самосъхраняващо. За душата ми. Ти си причината, но поводът е дълбоко в мен. Защото там те открих, след това те разпознах като застана насреща ми. Това е пътят. Да си в мен. И да те обичам с всяка измината крачка. Така всяка посока е вярна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар