желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 7 февруари 2017 г.
Само ти го напомням
Сърцето ти знае.
Знае истината.
Видя я в очите ми.
Не мога да крия.
Не давам обещания.
Но имам толкова желания...
Да те сбъдна.
Такъв, какъвто сам се мечтаеш.
Да не се колебаеш.
Да нямаш нужда от везните,
за да претегляш дните.
И нощите.
Да бъдат само те!
Неми свидетели на звездите в очите ти,
огледални на Вселената в моите.
Светлината е в ръцете ти,
твоите.
Повече не я търси.
П(р)огледни!
Няма да ти дам обещания.
Само желания.
За сбъдване отвъд всяка история.
Ти си всичко!
Аз само ти го напомням...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар