И пак ще има пролет,
пак ще бъдем влюбени.
Сега ли? Зима е.
И време за сбогуване
със старите ни болки,
с вината непотребна.
И нека дишат другите
като опростим и себе си.
сряда, 21 декември 2016 г.
Време за сбогуване
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар