Вече съм те прегърнала

В кладенеца на душата ми
вместо монета
пусна твоята
и тръгна
без да знаеш,
че съм бездънна.
Сега,
за да се намериш,
ще трябва
да се върнеш
и в мен да потънеш.
Какъвто и да се откриеш,
аз те намерих първа.
Вече съм те прегърнала.

За да се родя

 

Ти си ми Коледата,
тихото тайнство.
Там, където се полага духът ми.
Ти си моето огледало,
отразяващо пътя за вкъщи.
Ти си ми вярата,
топлата обич.
Там, където се разтварям в прегръдка.
Ти светлината си в мрака ми тъжен.
За да се родя, при теб се завръщам!

Време за сбогуване

И пак ще има пролет,
пак ще бъдем влюбени.
Сега ли? Зима е.
И време за сбогуване
със старите ни болки,
с вината непотребна.
И нека дишат другите
като опростим и себе си.

Несбъдната ледена кралица

 

Достатъчно зими навяха в сърцето ми,
пових ветрове от кънтящи отсъствия.
Когато е трябвало да топлят ръцете ми,
съм гледала в празното как вратата се люшка.
След нечии думи попадах във Ада,
където студено е, чак до замръзване.
И пътят нагоре, самотен и праведен –
навътре вървян е, по нокти, завръщане.
Разтворих вратите отново, прозорците
пропуснаха лятно навън светлината ми.
Защото в мен аз определям сезоните!
А кралица ледена е лесно да бъдеш...

Огледално

 

Отмини ме.
Не съм твоя извор.
Знам, че насищам.
Но не потапяй ръцете си
тъй надълбоко
в сърцето ми.
Не ще ги измиеш.
Ще отровя водите си!
Щом с мен утоляваш
нечия друга жажда
в очите си,
в душата си.
Душата ми!
Не зачерняй, 
не съм ли избор
в сърцето ти.
Огледално боли ме...
Не съм твоя извор.
Отмини ме!

Сняг

Затрупва като думи
в афония.
Тишината помежду ни –
симфония.