Нощно време от възглавницата ми никнат зюмбюли.
Обгрижвам ги – поливам ги редовно. Със сълзи.
Сутрин ги няма. Нося ги в очите си. На влажно.
Само ароматът им не мога да скрия. Издава ме.
Как все още тъгувам по онзи, един незабравен е.
Взел ми душата и няколко стръка оставил ми.
Денем се губя. Празното е страшно дълбоко.
Само стъблата държат ме. И ме носят нагоре, високо.
Цъфтят ми отвътре с онази красота, дето само боли.
Нощем откривам се в тях. И сърцето през очите вали.
*Зюмбюлът е считано за цветето на любовта, щастието, верността и скръбта. "Зюмбюл" е турското название на цветето Хиацинт, което на гръцки означава "дъждовно цвете", но го наричали и цветето на тъгата. Древногръцка легенда свързва произхода му с една затрогваща легенда.
Няма коментари:
Публикуване на коментар