Иди и' кажи на Любовта, че не трябва да чака.
Иди и' кажи, че надеждата губи се в мрака.
Иди и' кажи, че безсмислено е нейното дело.
Кажи и' го!
Ако имаш ти смелост...
неделя, 15 май 2016 г.
Иди и' кажи на Любовта
Иди и' кажи на Любовта, че не трябва да чака.
Иди и' кажи, че надеждата губи се в мрака.
Иди и' кажи, че безсмислено е нейното дело.
Кажи и' го!
Ако имаш ти смелост...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар