На този ден мисълта ми отива към учителката ми по литература, Марияна Попова, за съжаление не вече между нас. Тя беше човекът, който преди близо 30г. ми даде първата подкрепа и насока в поезията и писането изобщо. Познаваше ме много добре, като се има предвид, че почти никога не ме изпитваше на глас - просто ме оставяше да пиша, независимо дали беше тема, разсъждения или просто отговор на някой въпрос. Често ме караше да чета пред целия клас, заедно с други, какво съм написала (много смущаващо изживяване за мен). Първа изпрати едно мое стихотворение за един Окръжен конкурс, посветен на 3 март. Спечелих. Бях на около 13г. Винаги ме питаше дали нямам нещо ново написано. Преодоляваше стеснението ми, четеше заедно с мен, показваше ми слабостите и силните страни. Далновидно беше видяла в мен това, което едва в последните години развивам - любовта ми към поезията. И благодарение на нея чувствам този празник, 24 май, мъничко и мой.
Благодаря и Честит празник!
Няма коментари:
Публикуване на коментар