желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 12 април 2016 г.
Ръцете ти...
Ръцете ти... aх, ръцете ти!
Само те са ми пред очите,
когато сме само двамата...
Следя как допушваш цигарата,
как със силните си пръсти
я доближаваш нехайно до устните.
Иска ми се да съм на нейното място -
да ме прихванеш на тясно,
да изгоря в дланта ти,
изпепелявана от дъха ти.
Душата ми на кълбета
да достигне до дробовете ти,
да те изпълни до края,
да можеш да ме познаеш
как жадувам в теб да остана,
да не съм само дим, а наслада -
не за ден, не за два - постоянно.
Че те искам е толкова явно.
По ръцете ти колко съм луда,
че съм готова да ме погубят.
Направи ме ти само твоя,
за милост няма да моля.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар