желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 7 октомври 2015 г.
Дано да е Мъж
Днес небето е с цвят на кафе
и обвито от пара мъглива.
Очаквам дъждът му да е
с аромат на напитка любима.
Но едва ли! Ще бъде по цвят
само приличащ ѝ, толкова само.
Всяка капка течащ кръговрат
в кал превръща земята обляна.
Но от калта се заражда човек -
дано да е Мъж, дано е безстрашен.
Да му се вярва, да е 'от кол и въже'...
Че аман от тез 'мъжлета' сегашни!
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар