Изрязано

Думите мамят.

Предпочитам очите.

Има погледи - говорят и в тъмното

и ти разказват не приказки

с герои измислени,

а за себе си, в твоите прегръдки обгърнати.

Остави светлината,

нека други я търсят,

ние с теб ще нахлуем в сърцата си тайно.

А дали ще е обич,

ще е страх ли от бъдното,

изживявайки заедно, ни остава безкрайното.

Ще заплитаме възлите

на тази наша история

и ще развържем онези, излишно оставени

от болезнени спомени,

с обиди кървящи…

Ти и аз ще останем, всичко друго - изрязано.