Изтича времето

Изтича времето 

през крехките ни пръсти.

Животът е клепсидра с теч безмилостен.

Моментите ни скъпоценни, пъстри,

с любов събрани и закътани -
изплъзват се набързо пред очите ти. 

Разпръскват се
и наблюдаваш

как шепите остават празни.

И само вятър

гальовно сгушва се в разтворените длани,
търсещ сякаш

да измести на липсата тъгата - 

наситен полъх е 

с на спомените нежни аромата.