– Харесва ми как бавно се събличаш,
небрежно как захвърляш си преструвките.
Как с пръстите по кожата си тичаш,
прераждайки предчувствие в целувки.
Как любиш се с горещото си тяло,
прикривайки пожари с оросяване
и с поглед впит в насрещно огледало
страстта си как изкусно удвояваш.
Харесва ми да знаеш, че си моя
и гледам те, когато се събличаш.
Сега свали последната си роба.
– Но, гола съм...
– Свали страхът да ме обичаш!
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 16 юни 2015 г.
Събличане
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар