Любовта съществува винаги, тя Е!

"Не можеш да откриеш любовта, когато тя не съществува, нито можеш да я скриеш, когато наистина се появи."... Вероятно е така за тези, които търсят да получат любовта на някой друг, но така едва ли ще успеят да се почувстват щастливи. Ще получат любов, защото няма друг начин, но няма да е онази, търсената. Все ще има някакво 'но', някаква незадоволеност, някакъв вътрешен копнеж за друго, за нещо повече... А това повече го има всеки, вътре в себе си, трябва само човек да погледне навътре и ще го открие. От там се започва, любовта извира в нас самите. Към нас и към всички останали. И веднъж открита,  наистина няма как да се скрие повече. Тогава и получената ще е онази желаната, защото ще е огледало на собствената ни. А ако все пак не е,  това няма да е заради нас. Просто някои хора все още трябва да се открият в любов! 

Любовта съществува винаги, тя Е!

Мислите са като гости

„Мислите са като гости – каниш едни, а пък те спохождат други.“ Особено сутрин, когато си в онова неопределено състояние между сън и пробуждане, и отпиваш първите си глътки ароматно кафе. В такива моменти вече не се питам защо, а на спокойствие оставям пъзелът от неканени помисли сам да се нареди. Чак тогава взимам решения. За всичко си има причина, дори в началото да не ни е ясна. И ние самите сме микроскопична частица от огромния пъзел на Живота. Да го наредим с вдъхновение!

Ситост и жажда

Зная,
че съм невъзможна понякога,
даже често дори.
И ти се струва, че  вятър съм,
и те разпилявам, нали?
Че съм загубено време, 
от което боли.
Неподвластна на стремето
от опити да ме държиш.
Но напивам водата ти 
и огньове подклаждам,
и умът замъглявам ти -
аз съм ситост и жажда.
Невъзможна съм, зная -
Вечно в полет на някъде.
Мен може да  ме омае
само душа необятна.

Фото - Светлана Беляева

Събличане

– Харесва ми как бавно се събличаш, 
небрежно как захвърляш си преструвките.
Как с пръстите по кожата си тичаш,
прераждайки предчувствие в целувки.
Как любиш се с горещото си тяло,
прикривайки пожари с оросяване
и с поглед впит в насрещно огледало
страстта си как изкусно удвояваш.
Харесва ми да знаеш, че си моя
и гледам те, когато се събличаш.
Сега свали последната си роба.
– Но, гола съм...
– Свали страхът да ме обичаш!

Да избираш

Като че ли можеш да избираш
къде ще цъфне следващия мак
и алената кръв по него
ще ти обагри сивото в сърцето.

Като че ли можеш да избираш
кога ще ти запее славеят
и сладостта на песента му
ще ти е основен тон в сърцето.

Като че ли можеш да избираш
коя стрела ще те уцели
и белегът, направен от Амур,
ще ти е най-свидния в сърцето.

Можеш само да избираш
как всичко да приемеш,
дали ще му обърнеш гръб
или ще живееш със сърцето.

Напълно

„Чуй
как ми бие силно сърцето ти.“ | Wisława Szymborska

накъсва ми се дъхът ти
от близостта
настръхва ми кожата ти
от усещане
свива ми се стомахът ти
от страх
разширяват ми се зениците ти
от учудване
насълзяват ми се очите ти
от радост
потрепват ми устните ти
от нетърпение
отмалява ми тялото ти
от желание
нагърчва ми се душата ти
от очакване
докато не ми се отпусне сърцето ти
напълно
в моето