Надеждата във теб умира,
когато вътре вече не си жив.
Затуй последна е - разбирай,
че ти си този, дето я държи.
когато вътре вече не си жив.
Затуй последна е - разбирай,
че ти си този, дето я държи.
сряда, 22 април 2015 г.
Последна
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар