Последен календарен ден

Добър ден в последният ден на годината!
Последен само в календарен смисъл. Иначе е ден на продължението. Продължение на поетия път, на работата по набелязани цели, затвърдяване на взети решения. И всичко това на базата на целогодишна равносметка. Постоянна, не само в последният календарен ден. Защото не ти трябва един определен ден, за да се запиташ какво си постигнал и как, в какъв човек си се превърнал и защо. Не е нужно да чакаш един определен ден, за да започнеш отначало или промениш курса си. Няма значение какъв ден е, когато казваш на някого, че го обичаш или подаваш ръка за помощ. 
Не вярвам в списъците с обещания за през Новата година, когато през старата само си отлагал. Това, че сменяш календара трябва само да ти напомня, че времето минава за всички. Новото начало е вътре в теб самия, не в откъснатият лист или заградената в кръг дата. Открий го себе си - в куража и упоритостта; в силата на любовта; в увереността, че няма да си сам; в щастието да си обичан. И го отпразнувай!

Теб

За теб? Щастлива съм, че те познавам.
Ти ми откриваш нови хоризонти.
И дълбочина успяваш да придаваш,
дори където мислех невъзможно.

Във бездната човешка на душата

оказа се тъй лесно да преплуваме.
И брегове, далечни за съдбата

обричаме на близко съществуване.

Денят блести с усмивката запалена

и слънцето ревнува те по малко.
В нощта звездите твои са, подарък.
Лъчът им - сбъдната мечта сакрална.

...

За теб ли?  Хубаво е,  че те има. 

И мога още да напиша. 

Но ще пропусна следващите рими. 

На многоточията знаеш смисъла. 

Душевен кръст

Прегърбен ли си, нещо ти тежи.
На тайната теглото е огромно.
Сами товарим се и ни личи,
а да ни е леко не е никак сложно.
Какво ти трябва - някой като теб.
Да вярва в неизречените думи.
А казаните да приеме с жест,
скъсяващ разликата помежду ви.

Да може тайната да проговори 

и себе си да иска да разкрие.

Отваряйки сърцето безусловно,

с любов и топлина да се покрие.

Най-после истинската същност

да разцъфти, защото е разбрана.

Да отлети страхът, че може да е късно

и капчица съмнение да не остане.  

И в търсене на другият достоен,

прегърбени си носим кръста.

А кръстът е на ключ подобен, 

душевните ни тайни е отключващ.

Наближават празници!

Връхлитат ме спомени от детството, когато по Коледа у дома се усещаше уханието на бор от малката елхичка. Накичена с малко играчки, но затова пък всяка една свързана с определено преживяване. Усещането за сняг по нея, предадено от гирляндите направени от памук. Колко вълнение и нетърпение за празниците в онези дни, в очакване на подаръците.
Днес все още има ухание на бор и усещане за сняг, но вълнението е в приготвянето на подаръците и нетърпението да видиш радостта и щастието, струящи от погледа и усмивките на любимите хора!
Наближават празници!

Cезон на топлина

Студът те кара да усещаш топлината още повече.

Приятното чувство от допира на меките завивки, 

докосването до любими длани, 

обгръщането от желани ръце, 

парещият дъх на целуващи устни.

Зимата е сезон на топлина! 

Почти диалог

Опитвам се да разбера какво се крие 
зад вратата ти залостена и уж
заключил себе си не чакаш, че ще я разбия,
но все пак оставил си ми ключ. 
***
Ключът е там, наред със много други, 
в очакване на точната ръка, 
която без страх душата да изгуби
ще отключи моята душа.

Чудеса

Мислех си за чудесата тези дни и защо ли вярваме в тях. 

Как все се надяваме да се случи нещо неочаквано, съпроводено винаги с приятна изненада. 

Как се осланяме на надеждата, че по-доброто предстои. 

Как не губим кураж и намираме упование, за да продължим напред. 

В крайна сметка вярата в доброто не е нищо друго, освен вяра в хората. В това, че ще се намери винаги някой, който да те изненада, да те подкрепи, да ти вдъхне кураж, да бъде до теб, да те обича и да не те изоставя. 

И именно тези, които вярват в Човека, вярват и в Чудеса. И неизменно им се случват!

Когато се събуждаш там, където искаш да бъдеш

Някъде се събуждат покрити със сняг и мечтаят за слънце и топлина. Другаде се събуждат под топлите лъчи на слънцето и мечтаят за пеещи ледени капчуци. Но климатът, в края на краищата, е само една рамка, когато се събуждаш там, където искаш да бъдеш. 

Бронята ми

Прегръщам те...
Притискам си възглавницата,
да мога да запълня само част
от липсата ти...
Колкото и странно да е
усещам те за миг...Не e достатъчно.
Тогава се обръщам
и си там,
за нуждата ми отговор си ти.
И без да губя време те обгръщам,
въздишайки потъвам във мечти.
Прегръдката ти...

Тя е моята броня.
Небрежно лека топлина, любвеобилна.
Остава и след теб... И тази воля
светът да скрия в дланите ти силни. 

Началото

„Началото е повече от половината на цялото.”

Аристотел

Началото
като неизбежната глътка въздух,
като първата крачка,
като първият опит за полет
на мечтите,
като падение и изправяне,
като проглеждане,
като вглеждане в себе си,
като откритие,

като изумление,
като потвърждение,
като сигурност и убеждение,
като стремление,
като постижение,
като лудост и доверие,

като първо изкушение,
като грях,
като прошка,
покаяние и изкупление,
като бунт,
като смирение,
като смърт и възкресение,
като вечен кръговрат...

Началото на всичко
е мисълта
за теб.