Ще докосна сърцето ти нежно,
тъй нежно - да роди лека усмивка,
да утоли на сърце ми копнежа
да целуна таз вълшебна извивка.
тъй нежно - да роди лека усмивка,
да утоли на сърце ми копнежа
да целуна таз вълшебна извивка.
Ще склоня глава - крадец непохватен,
приближил се към любимата вещ
и ще вкуся смеха ти спонтанен -
срамежливо поднесен, но молещ.
Исках да взема, а повече давах.
Ти наслада ми даваше, вземаше...
Твоя ли беше или моя поканата
за мига споделена божественост?
за мига споделена божественост?
Няма коментари:
Публикуване на коментар