желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
четвъртък, 18 септември 2014 г.
Моето време
Не искам да измервам времето,
то е просто понятие,
неуспешно загърбило бремето
на нечие възприятие -
заключено в спомен, отМинало,
залостено по средата,
Настояще и Бъдеще теглят му
оковите на вината.
Моето време безкрайно е -
необятност му е душата,
лишено от предубеждение,
покръстено от свободата.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар