В КРЪГА

Задавям се понякога със мислите, 
че думите не стигат ми за тях.
Мълчанието не е от липсите,
а в мисления грях. 

Разтеглям времето, обвивам се във него,
да имам разстояния свободни
и тишината да ми бъде песен
приспивна за въпросите. 

Копнежите, далеч от своите извори
на нечие присъствие подхранващо,
се свиват в многоточие... Дори
не могат и да дразнят.

Открехнат куфарът ми - ням свидетел,
събира всичките ми сетива, 
разкрива моята обител
от вчера, утре и сега. 

Затворена в кръга на самотата,
в мекотата ѝ потънала и благодарна,
уют намирам в същността си, 
очакван тъй отдавна.

Изпълвам се в кръга - завършен, цял.
Целостта си искам да запазя!
И с целостта ти, ако си назрял,
ще се слеем чрез осмоза.