След теб...
ухае на Белина.
Отиде си и цветното на спомена.
Но пак остана...
В бяло ти премина -
разяждащо петно от болката.
ухае на Белина.
Отиде си и цветното на спомена.
Но пак остана...
В бяло ти премина -
разяждащо петно от болката.
четвъртък, 29 май 2014 г.
Незаличим
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар