„Когато съветваме някого, почти винаги сме мъдри.
За себе си обаче, почти винаги сме идиоти.“
F. J. Bautist
Аз се питам „защо“?
Случва се понякога съветите, които даваме на приятели, за нас да са неприложими.
Защото „не е същото“...
Каква логика!
Уж всеки за себе си най-добре знае какво е най-добро.
Уж следвайки сърцето, няма да сгрешим.
или
Уж оставайки студени и разсъдливи, без да се поддаваме на емоциите,
можем да анализираме точно и да вземем съответното правилно решение.
Уж...
А съветите на другите - на онези, които виждат нещата отстрани, с друг поглед, тях захвърляме в кошчето.
Естествено, без да поставям всички под общ знаменател, но...
поне веднъж в живота си всеки един от нас се е намирал в такава ситуация - мъдър за другите, идиот за себе си!
Да си помислим!
#nanito
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
петък, 3 януари 2014 г.
Мъдри идиоти
Etichette:
мъдри идиоти
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар