Откровение

Приятни мигове със силно еспресо сутрин, обвиващо те в пара и поздрав от далеч, ти разведряват деня.
Топлината на чаша горещ чай със сладостта на лъжичка мед заедно с уюта на едно родопско одеяло и компанията на една добра книга - оставяш вън света и се срещаш със себе си.
Ароматът на запалената свещ в късния, влажен следобед и мекия ѝ пламък те разпускат и дават нужното добро настроение и доза романтика за вечерта...
Мога да изброявам и още - все малки ежедневни удоволствия, които си създавам сама. Мигове, в които се наслаждаваш на живота и които го правят приятен.
А за онзи момент - мигът с голямо М, за него трябват двама.
Онзи миг, който превръща живота ти от приятно ежедневие във вълнуващо приключение; който не минава в забвение, а се превръща в скъп спомен.
Споделеният миг, той е откровение.
Откровение, което носи едно определено име...

Любов се чувства, не се мери

 

С какво измерва се една любов
и може ли въобще да се измери?
Защо на топлия сърдечен зов
все търсим мярка как да вземем?
 
Защо измъчваме с въпроси?
И време искаме, и жертви,
за да сме сигурни... в какво ли?
Любов се чувства, не се мери!

 

Да подариш мисъл

Време за подаръци. 

Навечерието на Коледа и Нова година е пълно с обещания.

Тези дни съм заета точно с това - как да изненадам приятно любимите хора. Желанието ми е да намеря онзи подарък, който е единствен, перфектен за този момент. Точно този, който ще се помни и изненадата от който е най-вълнуваща. За това е и толкова трудно, затова и не правя компромиси, и не се задоволявам с първата ми попаднала пред очите дреболия. Отнема време, понякога и нерви, но влагам себе си изцяло. Искам получаващият го да усети всичко онова, което ме е накарал да почувствам. Защото знам, че човекът не разопакова просто един подарък. Разопакова и мисълта ми за него.

Под елхата

Под елхата ми е празно.
Но покрай нея е пълно.
И сърцето ми също.

Седмото небе

  
Раздаване, това е то. Капитулация.
И отказ от предишните си думи.
Изчезва даже всяка пунктуация,
когато безнадеждно ти се влюбиш.

Забравяне на грешки, опрощаване.
А новите? Направо са несъществуващи.
Превземат те със твоето себеотдаване,
критичната ти летва е пред срутване.

Подаваш ножа сам и то с усмивка,
прехвърляш волята си в чуждите ръце.
А те свободни са да ти направят примка,
докато всъщност чакаш седмото небе.

За една отплата

Най-трудно е, когато сложиш на везната това, което искаш и онова, което всъщност получаваш.
Няма равновесие.
Желанията са винаги повече, дори и само с една идея и би трябвало да натежат. Да, би трябвало.
Та нали за това човек се бори цял живот - да осъществи желанията си. Съгласява се на компромиси, прави жертви, заобикаля препятствия, разбива прегради, полага грижи, влага любов...
Но в края на краищата натежава това, което получаваш - обич, уважение, признание, приемане, подкрепа, всеотдайност.
Независимо дали е част от желанията ти или не, полученото е това, което те ръководи при вземането на решения.
Защото за всяко свое усилие човек е устроен така, че да търси отплата.
А отплатата определя кои желания си заслужават борбата и кои не.

Пък дори и да е само една усмивка.

ХВЪРЛЯЙ ЗАРА

Публикувай by Corner of the wishes.