желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
петък, 7 юни 2013 г.
Да разгърнат душата ти
„Душата ти може да има само онзи, който наистина е в състояние да я види“
Раненото сърце не го затваряй,
че има нужда от мехлем,
от ласки нови и надежди,
от вяра, че потребно е.
Не го обвивай във съмнения,
запор на пътя му не слагай -
свободно нека си остане
от предразсъдъци и лимити.
Ключът не хвърляй надалече,
а скрий го в лоното душевно-
да бъде лесно откриваем
за онзи само, който се наема
да те погледне в дълбините
и с жест естествен да разгърне
душата ти
на първичните ѝ гънки.
Etichette:
вяра,
да те погледне в дълбините,
душевни гънки,
жест естествен,
ключ,
потребно,
ранено сърце
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар