желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 10 април 2013 г.
Прозрение
Непознат, объркващ, неизследван
пристигаш, после в миг изчезваш.
Завихряш мислите ми в урагани,
подмамена съм, искам да те хвана.
Открехваш на душата си вратата,
навлизам, а забулваш сетивата.
През мен тъй лесно преминаваш,
през теб да мина аз не ме оставяш.
Разкриваш лесно всичките ми тайни,
а твоите са все така незнайни.
Оставаш само дим, едно видение
без огън, плътност - само си прозрение...
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
:-)
ОтговорИзтриване