Намерих си

Намерих си ъгълче, скрито в душата,  
покрито и носещо стари следи.            
Изглеждаше някакси много познато-    
удобно, уютно... тук била съм преди.     
Сред тези стени от любов изтъкани,     
подплатени с надежда и луди мечти,     
отново открих доброта, не измами.       
Мога смела отново  да бъда дори.       
Забравени перли от спомени имам,
закътали в себе си сила и плам.           
Редувам ги бавно,  после си взимам   
частици от себе си оставени там.   
Добре ми е тук, реших да остана,        
прахът да почистя и да проветря.     
Усещам го, ето, съмнение няма-     
стеле се ухание на свежи цветя.      
И вдишвам дълбоко , затварям очи, 
наслада се влива дълбоко с кръвта.    
Вълнение, тръпки, топлина и сълзи -   
преоткривам живота насред красота.