Да бях...

Да бях послушала приятели,

но не - харесваше ми много.

Да бях усетила предателя,

но не - увлечена дълбоко

любим изглеждаше ми той.

Да бях го гледала кога целува,

аз щях да видя не герой –

един лъжец, с което се надува… 

Да бях поне играла на мръсница,

която чука се, защото ѝ се иска,

не бих треперила като врабче на жица

дали съм грешна и дали ми стиска.

Да бях решила, че е само секса,

а не любов, в която се надявам,

не бих записвала такваз гротеска.

Но всъщност,... защо ли съжалявам?!

Раздавах се - напразно или не,

едва ли има някакво значение.

Без страх и срам го изживях, поне

лъжците да са без удовлетворение!

Написано със съдействието на един приятел