Все още е топло, краят на август.
Дърветата пеят с песента на цикадите.
Каквото прегърнеш - остава във пазвата.
Нося в себе си вечното лято.
желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
Дърветата пеят с песента на цикадите.
Каквото прегърнеш - остава във пазвата.
Нося в себе си вечното лято.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Това, което желаеш, ще дойде . Също и това, което не желаеш. Затова - спокойствие. Няма смисъл от излишни вълнения.
*
Няма тайни в живота. Само избори. В които чуждата мъдрост не помага, само собствената.
*
Научи се да искаш помощ. Оповавай се на вярата и хората, но разчитай единствено на себе си.
*
Човек е такъв, какъвто сам се направи. От изводите си.
*
Любовта лекува и смъртта. Ако ѝ дадеш възможност.
*
Губим само онова, което вече не помним.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.