Искаш да знаеш действителния цвят
на очите ми,
на мислите,
на душата ми,
без отражение, само с истината.
Угаси звездите, когато луната я няма,
за да те погълне поне веднъж нощта.
Напълно.
Така поглъщам и аз.
Но без изгрев.
Ще угасиш ли звездите?
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
В неделя
след нас
останаха само
празните чинии
от консумацията на
недохранената ни любов.
Остатъците ѝ
все още плуват
в канавката на сърцето -
една огромна локва,
запълваща дълбокия белег
от този мълчалив обяд.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
