Да се превърна в нощ

Тази вечер ще те потърся.
Бих те целунала
и тихо прошепнала нещо в ухото ти.
Не знам дали ще ти кажа
колко много те обожавам.
Но ще те държа в прегръдките си
докато не свърши нощта ти.
Или докато не се превърна самата в нощ,
която всяка вечер идва
и любящо те обгръща.
Неизменно.

Не сме вече същите

Срещаме толкова хора, а ни докосват единици.

Тези, след които клишето "нищо вече не е същото" не е достатъчно.

Самите ние не сме вече същите.

Тези хора държим.

В живота си.

В мислите.

В меланхолията си.

И в усмивките, които даваме.

В сърцето си.

В ума.

Във всеки един фрагмент от нас.

Защото не винаги ще ни има.

Но ще бъдем навсякъде…

Емоции

Все повече са дните, в които чувствам нужда да
се оставя на емоциите.
Да потъна, да ги усетя до дъно.
Да се насладя на красотата им.
Докато не изгубят форма и достигнат безкрайност.
Като синьото в цветчето на незабравката и в прегръдката на хоризонта.
Слънчевият лъч, прескачащ играта на облаци.
Свежестта на хладния въздух, който влиза през прозореца.
Шепотът на вятъра, който те посреща в гората.
Думи, които оставят следа.
Поглед на съучастник.
Телефонно обаждане от любим човек.
Нещо старо. Нещо ново.
... ароматът на дом.
Емоции.
Истински.

Игнажден

Вкъщи

гости не идват.

Всеки дошъл 

е влязъл в дома си.

Когато усетиш зимния бриз...

 

Когато усетиш зимния бриз...

Представи си, че те целувам.

Както едно лято, което напомня парфюма ми.

В зимата аз откривам аромата на твоя.

Пергамент на времето

Лицето ми

е пергамент на времето.

Всяка бръчка

е мълчалив отпечатък

на истината.

Думите ми за теб

Думите ми за теб така са далеч,
както ме чувства сърцето ти -
съществуват някъде (по твое желание)
само с едното усещане,
с което искаш просто да видиш
в действителност колко сме близки,
без да докоснеш онази опасност -
да ги получиш наистина.