Това, което сме

Все още сме един до друг.
С едно мълчание, което не е тъжно,
ни радостно.
Е само липсата на звук.
От друго няма нужда.

В живота тъй се получава,
когато сме напълно непознати
или до болка близки,
във сърцето.
А ние сме това, което просто сме.
И двете.

25.04

Цената на примирието

Страхът ми, 

с форма на кравай,

е в онзи долен ъгъл на леглото,

където тайно свива се една любов,

трепереща, 

след разговори от плесници.

Там заедно ридаят от безсилие.

Заради липсата на край

на спомена, дори далеч от злото. 

Годините не ти отнемат стореното.

Остава тежестта,

която дава ти любимата десница.

Единствено мълчанието знае

цената на примирието. 

Докато не го срещнеш

Не знаеш какво и кого си искал в живота си, докато не го срещнеш.
Онзи човек, който покрие и надмине всяко очакване,
който избистри всяка неяснота и даде точната плътност на всяка неопределеност,
който с присъствието си придаде нов и по-дълбок отенък на усещанията,
който не позволи отсъствието да се превърне липса,
който осмисля думата "ние",
който уважи значението на думите - произнесени гласно или мълчаливо,
който отстрани всяка тревожност от душата ти
и неусетно осъзнаеш, че е намерил дом в сърцето ти.
Знаеш едва след като ти покаже кои сте заедно. И ти си най-доброто си "аз" с него. Готови за взаимно израстване. По пътя на любовта.

2017

Нека бъде мрак

Ти ли си?
Огън, следвай ме!
Тази жарава в мен
нека стане на пепел,
всяка нейна искра
да изчезне безследно,
всеки светъл лъч
задушен да угасне...
Нека бъде мрак -
само там те виждам ясно.