Няма да е късно

Когато
и да дойдеш,
няма
да е късно.
Защото няма
да спра
да те чакам.

Криво огледало

представата за себе си
е най-кривото ни огледало
а най-често
в него се взираме

прегърбена е истината
под напора на толкова желания
друго лице
друго място
друго време
друга любов
друг живот

само една и съща смърт
тогава е началото ни

съжаленията са мъглата в очите ни
а отражението е толкова бистро

стъклена врата
зад нея миналото маха на бъдещето

Морфей

art: M U H A M M E D S A L A H

Нощта е твоя.

Не знам как си успял,

но си пожънал всичките звезди.

И този урожай в очите си го пазиш. 

А аз изтръпвам, че на мен го подаряваш.

Срамува се небето и остава тъмно.

А ти присядаш на перваза ми, 

безгрижен за високото и вятъра,

и се усмихваш леко с лунен сърп.

Обичам бръчките около устата ти.

Лицето твое колко ми е скъпо!

Морфей си, знам, 

щом виждам те единствено на сън.

Но пръстите ми помнят те отлично

и не намират друг на обич да прилича.

Безумна съм, 

но винаги преди да съмне

(сърцето ми тогава те прегръща)

опитвам се от тъмното да те отнема.

Ръцете ми те искат също. 

Денем.

И се събуждам влюбена. 

Без тебе.