желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
сряда, 21 ноември 2018 г.
За да се усмихнеш
Здравей,
ти - вечно зает и тичащ по задачи.
Как си?
Надявам се да има зрънце радост вътре в теб.
Погледни в някоя градина - цветята уханни цъфтят.
Открадни едно (последвай този хлапашки импулс) и го подари на някой,
на когото държиш, за да му напомниш, че е прекрасен човек.
Когато се стъмни, виж небето - звездите все още са там.
Откога не си ги гледал?
Намери си една и си намисли едно мъничко желание - бъди някой, който все още вярва.
И приеми една прегръдка от мен - далечна, но топла,
за да знаеш, че има някой, който те мисли.
Може да ти изглеждат захаросани клишета, но ми е трудно да намирам думи.
Просто искам да си добре.
За да се усмихнеш.
Не ме вини за това.
2016
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар