Няма лице,
нито видимо отражение - само спомени
с олющена мазилка,
върху които
не позволява прах да падне.
Вирус върху лабораторно стъкло,
който се разраства
веднъж уловил вината ти
със стръвта на вниманието.
Живее чрез теб.
Пулсира в кръвта ти.
Страхът е винаги анонимен,
но твой син.
Няма коментари:
Публикуване на коментар