Когато не съм вече нежна
и по кожата ти липсват ръцете ми,
когато очи ти се свеждат
и не виждат насреща лицето ми.
Когато в студените нощи
не усещаш дъхът ми горещ
и осъмваш жадуващ за още,
но само гърбът ми е обърнат към теб.
Когато те посреща мълчание
вместо усмивка и пролетен смях...
Не, не съм аз вече различна.
Уморена съм. Че мен не видя.
Няма коментари:
Публикуване на коментар