Безнадежден случай

надеждата
е най-безнадеждния случай
който съм срещала

остана (в) името ми

Разполагам само с думите

...аз разполагам само с думите...
А когато и те не идват...
ми остава само да те чувствам,
да те обгръщам с любов,
да те вливам в себе си, докато аз не съм влята напълно в теб,
да те боля,
да съм ти нежност,
нежност,
нежност...

Не деля

Неделя. Не деля.
Не отделям ръката си от твоята.
И я целувам.
По вътрешността на дланта.
Топлина.
Върховете на пръстите ти докосват бузата ми.
Ласкави.
Ръката ти е най-удобната възглавница, знаеш ли?
Страната ми така добре приляга в нея.
Понасяш сънищата ми на отворените ми очи.
Затворя ли ги, пазиш ги.
Нека направя същото за теб!
Довери ми се...

До поискване

 

Замразен. До поискване. 

Нищо, че ме гориш отвътре. 

Поне си истински.

С тебе съм истинска също – 

като едното дишане.

Любовта е просто нещо.

Сложно е да обичаме.

Да превърнеш обич в реалност,

да загърбиш неверието.

Да отсееш плявата

от живота бременен.

Да се отречеш от вината си

и от кой ти я носи.

Да спреш да се питаш, 

а да почувстваш въпросите.

И ти да си отговор,

да си частица потребна.

С теб да се диша,

да си небе неизменно.

Такъв ще те искам.

Да болиш от истина.

Ни повече, ни по-малко.

И си в мен. До поискване.

Ти си тук

Ти си тук.
Никога не си си тръгвал.
Но се върни по-скоро.
За да те прегърна.

Нестинарка съм

Януари изтича като капчук на ледена висулка. Капките отброяват оставащите дни, а ледът се топи от топлината на желанието за теб. Жар е. И прегръдки от пламъци. Нестинарка съм. Ще издържиш на въглените, само ако вярваш в мен. Както аз вярвам в теб. Там е спасението. За да не изпепелим онова Нас…

 

Грижата е най-красивото обяснение в любов*

Някой* е казал, че грижата е най-красивото обяснение в любов. И мисля, че е прав. Любовта остава, ако се грижиш за нея. Обръщаш ѝ внимание, посвещаваш време, влагаш себе си. Иначе отлита. Но смятам, че го знаеш много добре. Знаеш всичко за това, защото го усещаш. Чувстваш нещата, хората. Любовта. Изборът на човек е важен. Защото всички се срещаме случайно, но сами избираме кой да остане до нас. Ако и този някой също ни избере. Тогава е единството. И предпочитам да ме избират не защото няма друга или другата не ги избира, а защото не искат никоя друга...

• някакви мисли по никое време.
А усещанията... винаги ги имам. Все така силни, все така обсебващи, все така неизбежни..



*Точният цитат наистина е: „Грижата е най-красивото обяснение в любов.“ на Силвия Кристъл

Моля!

 

Моля! ...
Окончателно затръшни ми вратата.
Не оставяй пролука удобно,
за да се върнеш падне ли мрак.
При мен е светло, но и бездомно.
Като липсващи дири, покрити от сняг.

Не оставяй да чака Надеждата,
щом не е първата, а последната...

Пир на любовта

 

Глътка топлина.
И тръпка.
Вино, поглед, тишина.
Сякаш срещнаха се пръсти.
Твои, мои... все едно.
Всичко е преплетено.
И търсещо.
Кожата крещи ми:
"Да, сега"!
И под набезите твои
с жадни устни
се предавам
на единствената свобода –
да съм твоя.
Ти да бъдеш мой.
Няма избор,
а съдба.
Утрето ще е в порой.
Днес пирува Любовта.

Обичаш ли ме?

Обичаш ли ме?
Не е само светло чувството.
Не е единствен извор радостта.
Тъгата, болката ти –
не са ли те за мене,
не си опитал още Любовта.

По чернова

Когато се появи,
разбрах,
че Съдбата е прочела
черновата
на Душата ми.
Само там те имаше.