толкова мъчен ми се струва летежа.
И че изобщо някога съм била
волна в небето, и безметежна.
Останаха ми малко пера,
да се издигна така е мъничко трудно.
Затова пък потънах в неща,
написани с тях - политнах чрез думи.
вторник, 3 май 2016 г.
Останаха ми малко пера
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар