Тази нощ
ще покрия небето с черно,
ще си прибера и Луната.
Звездите ти ги отнесе,
когато отвърна поглед в друга посока.
Те бяха в очите ти.
Сега трябва да ги търся.
Отново.
Остават дните ми.
Там ще съм винаги в бяло.
Макар да прозира какво има отдолу.
Но не изцяло.
Само нощем ставам прозрачна.
Но вече нищо не значи...
Но вече нищо не значи...
Няма коментари:
Публикуване на коментар