желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
вторник, 26 април 2016 г.
Позволи си тази слабост
Намери ръката ми протегната -
стисни я здраво,
смачкай даже пръстите.
И нека болката ти да се влее
от твоите вени в моите -
те са същите.
Отпусни се, рамото ми е готово
тежестта ти да отнеме
и да олекнеш вътрешно.
Очаква само твоето доверие,
за да оздравеят
и крилете ти прекършени.
Позволи си тази слабост -
на мен да разчиташ,
зная в сила как да я превърна.
Нека този път ти да опиташ
какво е да си обичан
и прегърнат.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар