Все още се уча да правя любов.
Ухажвам срамежливо с лек допир по периферията на душата. Без да навлизам в нея, само почуквам.
Известявам присъствието си с разкриване на моята. Почти. Колкото е нужно, за да заинтригувам.
Звъня на звънеца от чувства и се опитвам да изтръгна онази вълнуваща мелодия, която кара да трептиш с честотата на дълго чакано щастие.
Предлагам утоляваща амброзия, която напива от сладост, сгрява с пълнота, възбужда от удоволствие. И предизвиква жажда.
По кожата оставям спомени, които настръхват при всяка нова среща. Не е нужно да докосвам. Дарявам усещане. Оставям по малко от себе си всеки път.
Преплитам пътища, създавам кръстовища, от необятното давам възможности.
В очакване.
Все още се уча да правя любов.
С думите.
Няма коментари:
Публикуване на коментар