желания, мечти, усещания, отношение, виждане, присъствие, съпричастност, споделяне... в поезия и не само
четвъртък, 16 октомври 2014 г.
Малко пепел
Запалих цигара, след толкова време,
потопих се в дима ѝ блажено.
В мъглата изгубих се, уханна на тебе,
слях се с нея и духовно, и тленно.
Всеки допир е горяща целувка,
всеки дъх - от дъха ѝ отнемащ,
всяка пауза - пролазваща тръпка,
всеки поглед е огнена пещ.
Измамно кратка, угасва страстта.
На две се разделяме пак, ти и аз.
Какво ли остана след танца в жарта?
Малко пепел и един смачкан фас.
Безмълвен.
Така остава онзи, който чувства прекалено силно.
Който чувства искреността на всяка една дума,
усеща свободата в трептенето на изказаното,
попива интонацията и на погледа,
познава горчилката на лъжата и за двете страни,
издишва напрежението на паузите,
изпитва смазващата тежест на неизреченото
и изживява твоята история като своя.
Който, вместо думи в отговор, има сълзи.
Безмълвни.
Или поезия.
Абонамент за:
Коментари за публикацията (Atom)
Няма коментари:
Публикуване на коментар