Ако трябва да избирам...

Ако трябва да избирам...

Все си мисля, че това
не трябва да се случва-
да избираш между някого или нещо.
Казват, 
че не може да имаш всичко, което искаш.
И не става дума за материалното.
За душевното иде реч. 
За всичко онова, 
което ти дарява усмивка,
пълни ти сърцето с топлина,
кара те да забравяш какво е тъга,
осмисля дните ти,
изпълва нощите ти, 
пресушава сълзите ти, 
дори и устата ти
и ти е трудно да преглътнеш, 
но не от страх, а от вълнение...
Всичко онова, 
което те кара да се изчервяваш,
но не от неудобство, а от удоволствие
и се чувстваш отново като малко дете, 
хванато да върши нещо, което не трябва.
А дали не трябва?!..
Всичко онова, 
което превзема мислите ти, 
ускорява пулса ти, 
възбужда любопитството ти, 
утолява жаждата ти, каквато и да е
и разпалва въображението ти.
И всичко и всеки, които ти дават
чувството, че няма нищо грешно
или забранено, 
или нередно,
или подсъдно в това, което си;
в това, че казваш, което мислиш;
в това, че уважаваш чувствата си;
в това, че искаш да бъдеш себе си.
И няма, не мога и не искам 
да се откажа от нещо или някой,
който прави това за мен.
Защото така избирам себе си!
И ако някой друг избере вместо мен
или ме постави пред един такъв избор..., 
е избрал и ме е разбрал погрешно.